Постинг
07.05.2009 23:58 -
Гняв ... или ... страх ?
Никой не може да ми помогне ... или просто не иска. Гневните вълни ме заливат бързо и непрестанно, докато подсъзнанието ми се опитва да избута негативните мисли, които са се насочили в грешна според етиката посока.
Много деца мразят родителите си поради някои дребни причини, има деца които се страхуват от тях, поради системен тормоз, но повечето се оправят някак и продължават напред. Аз не мога. Затъвам в непрестанна омразя и ярост към начина по който се отнася към малкото ми братче и към по-голямата ми сестра. За мен вече не ми пука, свикнала съм да понасям болката която ми се нанася. В последно време обаче, все по-често ми се случва да искам да зарежа и последното останало чувство на детско уважение към родител. В момента в който удари брат ми, получавам същите нервни импулси, като в моментите в които съм ударена аз. В такива случаи, човекът срещу мен няма шансове, гневът ми се излива бързо и брутално, често довеждайки и мен и опонента ни до клинично състояние.
Когато за първи път застанах между него и мама, той побесня, удари ме, но единственото което успя да постигне беше да ме накара да се разсмея и да го намразя още повече.
Но дали това което тая в мен е гняв към него, или по-скоро страх за близките ми същества които са близо до него. Да... сестра ми е защитена зад дебелите стени на военния университет, да аз съм защитена зад всичките ми приятели и целият ми университет, но какво да кажа за малкото ми братче и майка ми? Та тя е по-мъничка дори от брат ми, а той едва на осем не може да се пази.
Започнах да се прибирам в къщи със страх да не би да заваря някой скандал... но какво да направя, ако съм тук поне ще мога да ги предпазя... някак ...
Много деца мразят родителите си поради някои дребни причини, има деца които се страхуват от тях, поради системен тормоз, но повечето се оправят някак и продължават напред. Аз не мога. Затъвам в непрестанна омразя и ярост към начина по който се отнася към малкото ми братче и към по-голямата ми сестра. За мен вече не ми пука, свикнала съм да понасям болката която ми се нанася. В последно време обаче, все по-често ми се случва да искам да зарежа и последното останало чувство на детско уважение към родител. В момента в който удари брат ми, получавам същите нервни импулси, като в моментите в които съм ударена аз. В такива случаи, човекът срещу мен няма шансове, гневът ми се излива бързо и брутално, често довеждайки и мен и опонента ни до клинично състояние.
Когато за първи път застанах между него и мама, той побесня, удари ме, но единственото което успя да постигне беше да ме накара да се разсмея и да го намразя още повече.
Но дали това което тая в мен е гняв към него, или по-скоро страх за близките ми същества които са близо до него. Да... сестра ми е защитена зад дебелите стени на военния университет, да аз съм защитена зад всичките ми приятели и целият ми университет, но какво да кажа за малкото ми братче и майка ми? Та тя е по-мъничка дори от брат ми, а той едва на осем не може да се пази.
Започнах да се прибирам в къщи със страх да не би да заваря някой скандал... но какво да направя, ако съм тук поне ще мога да ги предпазя... някак ...
Колкото и да е странно мама все още го обича, колкото и да е невероятно и брат ми си умира за него... колкото и да не ми се вярва, дори и на сестра ми понякога й е мъчно за него. От време на време, той показва и дорбите си черти, но според мен това не променя нещата които е направил досега. Моите травми вече се открояват, когато се сбия не спирам докато не видя кръв, така се чувствам победител. Превърнала съм се в хищник, който единствено приятелите могат да узъптят и укротят. Благодарение на тях и само на тях, вече не съм толкова агресивна колкото бях ...
Но не можем да се махнем от него ...
цитирайНо не можем да се махнем от него ...
само защото го обичаш си е чиста глупост. А да седиш и да гледаш как малтретира децата ти,направо е престъпление. Не ми се обиждай,но хич не съчувствам на майка ти.Мъчно ми е за вас. И аз израстнах със скандали,но баща ми поне не ни посягаше.И все пак няма да простя и на двамата си родители това,което ми причиниха. За мен са еднакво виновни.
цитирай"дипломация"
след много време, когато човек не е вече малък, разбира разни неща... но въпреки всичко, малкият човек се страхува...
цитирайслед много време, когато човек не е вече малък, разбира разни неща... но въпреки всичко, малкият човек се страхува...
Търсене
За този блог
Гласове: 245
Блогрол
