Постинг
05.07.2009 19:44 -
А по-нататък?
Автор: solitudine
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1245 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 05.07.2009 19:46
Прочетен: 1245 Коментари: 2 Гласове:
2
Последна промяна: 05.07.2009 19:46
Никой не усеща колко бързо отминават годините покрай нас. Никой не може да усети кога е видял за пръв път класната стая и кога за последно гледа отвън университета, като завършил човек. Много хора имат ясна представа какво искат да станат, когато приключат с този първи етап от живота си. Но наистина ли се замисляме ?
Погледнах за последно университета, преди да го напусна. За пръв път си тръгвам от стъклените врати, но знам, че догодина ще се върна. Дълбоко в сърцето ми обаче се появи страхът, че след още само четири години, аз ще напусна сигурността на ученето и ще се отправя към живота. В главата ми се въртят множество мисли, които предполагам, че тревожат всеки на моята възраст. А като завъшра с тази диплома какво ще правя? Ще успея ли да създам нещо? да оставя следа зад себе си? Аз се притеснявам ... притеснявам се, че няма да мога да постигна това което съм си мечтала от дете. Бързо препускащият ми и ускорен ритъм замира бавно, докато в главата ми се заселяват два въпроса, които не могат да открият отговор.
Като всяко момиче и аз мечтая да бъда изпратена по дългата червена пътека, да облека бялата рокля и да се омъжа... ха! точно аз ли? дет все не попадам на подходящи ?
Като всеки друг се притеснявам. За какво ще ми служи дипломата като приключа? Ще успея ли да постигна целите си? Ще успея ли да избера правилната работа, така че да мога да живея такак, както аз искам ?
А по-нататък? Какво ще се случи с мен?
Погледнах за последно университета, преди да го напусна. За пръв път си тръгвам от стъклените врати, но знам, че догодина ще се върна. Дълбоко в сърцето ми обаче се появи страхът, че след още само четири години, аз ще напусна сигурността на ученето и ще се отправя към живота. В главата ми се въртят множество мисли, които предполагам, че тревожат всеки на моята възраст. А като завъшра с тази диплома какво ще правя? Ще успея ли да създам нещо? да оставя следа зад себе си? Аз се притеснявам ... притеснявам се, че няма да мога да постигна това което съм си мечтала от дете. Бързо препускащият ми и ускорен ритъм замира бавно, докато в главата ми се заселяват два въпроса, които не могат да открият отговор.
Като всяко момиче и аз мечтая да бъда изпратена по дългата червена пътека, да облека бялата рокля и да се омъжа... ха! точно аз ли? дет все не попадам на подходящи ?
Като всеки друг се притеснявам. За какво ще ми служи дипломата като приключа? Ще успея ли да постигна целите си? Ще успея ли да избера правилната работа, така че да мога да живея такак, както аз искам ?
А по-нататък? Какво ще се случи с мен?
Университета е просто един път, който трябва да извървиш, а дипломата е доказателство за извървения път. Сама по себе си дипломата нищо не значи. Това ще първото нещо, което ще разбереш.
По-важно е начина по който си извървяла пътя, какво точно си научила вървейки по него и дали си се научила да използваш това което си научила.
Намирането на правилната работа едва ли ще стане от първия път, но не е невъзможно.
Важното е като започнеш дадена работа да успееш да вникнеш в съществото и, да придобиеш нови умения и да развиеш съществуващите такива. Така ще успяваш да се развиваш и да вървиш нагоре.
Всичко зависи от теб. :) Това следва
цитирайПо-важно е начина по който си извървяла пътя, какво точно си научила вървейки по него и дали си се научила да използваш това което си научила.
Намирането на правилната работа едва ли ще стане от първия път, но не е невъзможно.
Важното е като започнеш дадена работа да успееш да вникнеш в съществото и, да придобиеш нови умения и да развиеш съществуващите такива. Така ще успяваш да се развиваш и да вървиш нагоре.
Всичко зависи от теб. :) Това следва
идеята е да излезеш независима!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 245
Блогрол
