Писано е къмто 4-5-6 сутринта на незнам кой час неспане... Нормално е да има пунктуационни грешки, не се сърдете :D

Преди зората на времето и създаването на планетите, в една малка шишарка живееше едно ... чорапче. То не беше кой знае колко специално, беше красиво по свой начин, но благодарение на малкото чорапче, което се появи след него, започна да губи много от нишките си. Лошото беше, че единственият шивач, който се занимаваше с кръпки, живееше на другия край на вселената в една небесносиня престилка, която се рееше незнайно по какъв закон из пространството на сладоледената ферма.
В сладоледената ферма живееха страшни създания, носещи прякора – мармаладени кифли. Те носеха големи кашони пълни с шишарки и злочпотребяваха с малките чорапчета, карайки ги да копаят за картофи.
Затова горкото чорапче реши, да открие друг шивач, който да му пришие нови ленти, че старите вече съвсем ги нямаше.
Отправяйки се към галактиката Дъвка, малкото чорапче се сблъска с първото си препятствие откакто напусна своята шишарка. Голям крак, размер сорак последний се опита да го навлече и да го набута безмилостно в стара миришеща кубинка. Какъв ужас. Миризмата напомняше развалена сардина пекла се на плажа до изпържване. Чорапчето опита да протестира, но чу страшен глас от кубинката – влизай или ставаш на бисквити.
Чорапчето послуша и мирно влезе в дълбините на невероятната ‘арома’. Този крак принадлежеше на един лейтенант, който носеше кодовото название Сев. Сев беше мила и сладка душица, която имаше навика често да потропва с крак, чупейки последните останали два предни зъба на чорапчето.
Отчаяно, малкото парченце нишки едва доживя момента в който кракът отново го пусна на свобода. Но радостта не трая дълго, някакво космато топче под названието „смърдел” го захапа и завлече към неземна машина, която бумтеше и миришеше на цветя и още някакви аромати. Обливаше го безмилостно ту със студена, ту със топла вода, само за да го изкара от устата си изтощено и раздърпано. Съжалявайки, че е напуснало уютната шишарка, чорапчето използва първият удобен случай да се изплъзне от гигантския крак и да побегне обратно към своята шишарка... Измъквайки се на свобода, чорапчето прекоси галактиката по обратния път и се натъкна незнайно как на сладоледената ферма... В момента чорапчето е издирвано от цяла гвардия терлъци, докато в действителност то не е разплетено... просто копае за компири.