Прибрах се след цял ден в университета. Уморена съм. Не толкова от учене, колкото от непрекъснатият поток от нова информация с която ме заляха колежките ми. Прибирам се и знам, че всичко ще е както винаги. Ще надуя музиката, като съседките пак ще се чудят, как да ми разбият главата с някоя тухла, щото не са фенки на моят тип музика. Ще седна, ще поуча малко, колкото да се каже, че съм прочела, ще се изкъпя, ще гледам някоя сапунка със съквартирантката, колкото да я ебавам за нея и после ще легна. Утре пак ще стана и пак ще прекарам денят по същият начин. Вечерта сигурно на дискотека или караоке с приятели и после пак лекции, в къщи, спане, лекции, в къщи, дискотека ... Един и същи цикъл се поввтаря непрекъснато, карайки ме да загубя всичко, което може да се случи. Роб на механичното повтаряне на едно и също нещо, всеки един от нас започва бавно да забравя, кога за последно се е смял на нещо, което му е доставяло наистина удоволствие. Запленени от ритъма на живота, вече не излизаме по цял ден шляейки се безцелно и просто обикаляйки насам-натам. В момента за да излезеш ти трябва някаква работа, защото иначе, защо да излизаш? 
За пръв път разбивам традицията да слушам само най-новите парчета в world музиката, също така разкарах и филмовата музика, която беше задръстила уинампа ми. В момента слушам нещо, което не съм чувала от години. Обикновенна музика, която се състои единствено от звуците на пианото. Релаксирам както никога досега. поне откакто започнах да уча. Забравям за поредният скучен превод който трябва да направя, или пък упражненията по латински тъй като утре имам контролно. Слушам музиката и междувременно рисувам, нещо което също не съм правила от години. Писането за пръв път е толкова лесно от години, все едно музата сама е дошла и не се е налагало да я причаквам. 
Може би промяната в погледа ми към сивото и еднакво живеене, дойде от момента в който гледах един наистина качествен филм. Странно е, че един филм, може да направи толкова много. Но ето, факт е. 
Затова ви "черпя" с парчето, което слушам вече половин час непрекъснато. 
http://www.youtube.com/watch?v=F-4wUfZD6oc
Надявам се да ви хареса, такак както харесва на мен. Релаксирайте. И въпреки, че навън е мрачно, усмихнете се.

Не ти трябва причина или работа за да излезеш - "Човек е човек когато е на път!".

Например можеш да излизаш на разходка или да тичаш вместо да гледаш поредната измислена латино серия по ТВ-то;-)

да и според мен е така, но имам приятели на които като кажа - айде да се пошляем към парка например, веднага се казва, маа какво ще правим? Като се каже просто ще се разхождаме, се казва - ми няма да дойда. ;)
А иначе за излизането - да прав си, но не е приятно когато си сам ;) :)

This mashine has lost her Bulgarian alphabet - a fne piece of music - and it reminds me of a poem I have somewhere - A Canadian River in my garden - thanks for the idea

Yes, you can break the routine:)))))

Оказа се, че нямаме латински и групата се чупи от руски. Е това е разбиване на традицията :D:D:D:D:D

и все спрашивают - почему я веселый такой!

и що нямахте латински - и що се чупихте от руски - ей сега отивам да видя какво си ми написала по Creative writing:))))

пък аз излязох днес от дома в 9 и се прибрах в 11

http://www.youtube.com/watch?v=9GXua6gD4Hc&feature=related