 |
Име: my lullaby Възраст: 33 Пол: жена Град: София Професия: студентка Интереси: множество |
Празникът се нарича още Трихун, Трифко, Трифон пияница или Трифон чипия, поради сказанието за светеца, който отрязал носа си, когато отишъл да зарязва лозите. В този ден традицията е ритуалното зарязване на лозята.
Празничната трапеза трябва да бъде приготвена с любов от страна на стопанката на къщата. По изгрев слънце тя става, за да замеси пита, която приготвя от 1 килограм брашно и 1 чаена лъжичка сол. Пресява брашното, за да бъде пухкава питката. После го посолява и замесва тесто, прибавяйки 2 чаени чаши хладка вода. Меси тестото дълго, докато се появят мехурчета. След това оформя питата и я изпича. Покрива я с кърпа за да не исзъхне.
Трапезата се състои от питата, печено пилешко и най-хубавото вино, което се познава по синджира който образува в чашата.
Образа на св. Трифон се свързва с трансформация на старите богове Дионисий (при древните гърци) и Бакхус (при древните римляни). Дионисий е ”казал”, на гърците да пренесат лозята от Мала Азия и така виното било прехвърлено в Европа. От друга страна римляните разпространили лозарството на стария континент.
В последните години се появява още един празник, отдаден на обичта към любимите ни хора. Това е световният ден на влюбените – Свети Валентин. Името му идва от един от християнските мъченици на име Валентин, живял през 3 век. Двете най-известни легенди, свързани с него твърдят, че „вечерта преди смъртта му, изпратил любовно послание на дъщерята на тъмничаря си „ и „по време на забраната за женитба на римските войници, наложена от Клавдий II, Свети Валентин тайно женел влюбените двойки”. В повечето от тези легенди датата свързана с мъченичеството на Свети Валентин е 14 февруари.
Първото записано сведение за Свети Валентин, свързано с романтичната любов е от 14 век. То е от Франция и Англия, където хората вярвали, че птиците се ухажват на 14 февруари. Това може да се прочете и в Parliament of Foules на Джефри Чосър, който казва:
„Това се праща на Свети Валентин,
когато всяка птица идва и избира своя другар”.
Традицията да се подаряват подаръци става все по-популярна с всяка изминала година, като розите, които се подаряват наброяват повече от 3 милиона.Съвременните символи на любовта са сърца и образа на крилатия Купидон. През 19 век ръчно писаните любовни послания се заместват от масово произвежданите картички. А откакто интернет се разпространява, милиони хора започват да изпращат електронни картички по имейл.
По света има различни начини за отбелязване на празника, ето някои от тях:
В България, мъжете подаряват на съпругите си цветя,най-често рози, символ на любовта.
В Япония традицията е малко по-различна от тази в другите страни. Там жените приготвят домашен шоколад за любимите си, или за мъжете към които изпитват чувства, и купуват шоколад за приятелите на които държат. Вече омъжените жени купуват подаръци за съпрузите си. За сметка на това, на 14 март мъжете връщат жеста и подаряват нещо на тези, които са ги зарадвали на 14 февруари.
Страстните французи подаряват бижута, докато в Дания хората изпращат едни на други сушени бели цветя.
Във Великобритания, неомъжените момичета стават преди изгрев, застават пред прозореца и се заглеждат в преминаващите мъже. Според легендата, първият който видят ще бъде техния съпруг.
В Шотландия се организира фестивал на който се събират хората без партньор. На маса се поставят две шапки, за всеки пол, и вътре се пускат имената на присъстващите. Мъжете теглят листчета от шапката на жените и обратно – жените от шапката с мъжки имена. После се разделят по двойки и мъжете дават подаръци на „партньорките” си. В замяна жените закачат имената на мъжете над сърцата си или на ръкава си. После танцуват заедно. Понякога двойките стигат и до брак.
Има някои страни обаче, които се отнасят коренно различно към празника на влюбените. В Саудитска Арабия, Свети Валентин е официално забранен, даже под заплаха за наказание с тежки глоби.
Според статистика на този ден 70% от празнуващите подаряват картички, 4% излизат с половинките си, 48% подаряват нещичко, 37% приготвят празнична вечеря, 33% подаряват бонбони, 30% отиват на вечеря в заведение и едва 19% подаряват цветя.
Преди зората на времето и създаването на планетите, в една малка шишарка живееше едно ... чорапче. То не беше кой знае колко специално, беше красиво по свой начин, но благодарение на малкото чорапче, което се появи след него, започна да губи много от нишките си. Лошото беше, че единственият шивач, който се занимаваше с кръпки, живееше на другия край на вселената в една небесносиня престилка, която се рееше незнайно по какъв закон из пространството на сладоледената ферма.
В сладоледената ферма живееха страшни създания, носещи прякора – мармаладени кифли. Те носеха големи кашони пълни с шишарки и злочпотребяваха с малките чорапчета, карайки ги да копаят за картофи.
Затова горкото чорапче реши, да открие друг шивач, който да му пришие нови ленти, че старите вече съвсем ги нямаше.
Отправяйки се към галактиката Дъвка, малкото чорапче се сблъска с първото си препятствие откакто напусна своята шишарка. Голям крак, размер сорак последний се опита да го навлече и да го набута безмилостно в стара миришеща кубинка. Какъв ужас. Миризмата напомняше развалена сардина пекла се на плажа до изпържване. Чорапчето опита да протестира, но чу страшен глас от кубинката – влизай или ставаш на бисквити.
Чорапчето послуша и мирно влезе в дълбините на невероятната ‘арома’. Този крак принадлежеше на един лейтенант, който носеше кодовото название Сев. Сев беше мила и сладка душица, която имаше навика често да потропва с крак, чупейки последните останали два предни зъба на чорапчето.
Отчаяно, малкото парченце нишки едва доживя момента в който кракът отново го пусна на свобода. Но радостта не трая дълго, някакво космато топче под названието „смърдел” го захапа и завлече към неземна машина, която бумтеше и миришеше на цветя и още някакви аромати. Обливаше го безмилостно ту със студена, ту със топла вода, само за да го изкара от устата си изтощено и раздърпано. Съжалявайки, че е напуснало уютната шишарка, чорапчето използва първият удобен случай да се изплъзне от гигантския крак и да побегне обратно към своята шишарка... Измъквайки се на свобода, чорапчето прекоси галактиката по обратния път и се натъкна незнайно как на сладоледената ферма... В момента чорапчето е издирвано от цяла гвардия терлъци, докато в действителност то не е разплетено... просто копае за компири.
A day shall come
when I leave this home
And you will not be sad
You will be angry... mad
Because I have made it
I have left this place
And you won't ever be able
To see my face
"О ти неразюмни июроде, що се наричаш мъж и искаш да се жениш някой ден.
Защо си мислиш, че жена ти трябва да е робиня, а ти да си господар и да си почиваш целодневно, когато не си на работа? Защо си мислиш, че тя трябва да лети от работа вкъщи и обратно? Тя приятелки няма ли, о июроде? Или само ти имаш, а тя щом тее взела е закована вкъщи пред печката, порахосмукачката и пералнята, тези три така прекрасни "п"-та?
О ти неразумни июроде, що се наричаш жена и искаш да се омъжваш някой ден.
Тебе пък кой те излъга, че нужда от мъж имаш?
Да ти намила само някой да му слугуваш и чистиш. Да те мъкне със себе си на риба, докато на теб ти се излиза с приятелки навън. Да те изкарва виновна във всичко, докато не ти прикипи и развод не му поискаш. Да те нагрубява и обижда, отдръпва от семейството и приятелите, защото мисли, че всички са срещу вас и искат да ви разделят. Ревнува те дори от приятел от детството и вечно ти къса нервите с обсебване на вниманието ти, крайки те да го направиш свой център на вселената. "
Колкото и феминистично да звучи абзаца, поставен малко по-нагоре, той се определя като днешната истина в живота на една нормална жена. Дори и неомъжена, тя се среща с хилядите претенции на своя избранник, който злоупотребявайки с чувствата й, започва да се държи нагло. Колко пъти се чува за набит мъж от жена си? Не се чува. Но за тормозени момичета и жени чуваме непрекъснато.
Себичната природа на мъжете не им позволява да разграничат нормалното от собствените си възгледи, докарвайки нежната им половинка до положение в което винаги стоят на кашика, направлявани са какво да правят и нямат право на глас. Така прекрасните три "п" -та стават най-добър приятел на жената след сватбата и изпълняват ролята на дружката над чаша кафе. Мисленето на типичният българин представлява деспотична изцяло мъжки насочена логика, според която ние, жените, трябва да сме прислужниците на къщата, докато той може да си вее байряка насам-натам. Отчета от страна на нежната половинка е задължителен - къде, с кой, защо? Докато когато те решът да излязат, нямат нуждата да го коментират, все пак "господарят" на къщата излиза.
Има го разбира се и момента в който жената е по-доминантната половинка. Това обаче са редки случаи. И тогава жената наистина се чувства като жена.
Аз не съм омъжена. Отказвам предложения не защото съм лезбийка, а защото не мога да понасям някой да ме командва. Наблюдавала съм хиляди връзки на мои приятелки и приятели и определено твърдя, че нямам никакво желание да се обвързвам с някой си. Факта, че някой може дори само да си помисли да ме командва, направо ме изкарва извън кожата ми от гняв.
Ние сме силни създания. Може да ни казват "нежният пол", но всъщност много от нас, жените, са с хиляди пъти по-силни психически и физически от мъжете. Конкурираме се с тях във всяка област. Когато се опитат да ни избутат с двойни сили се втурваме напред, просто за да им докажем, че не са прави. Но всичко това приключва в момента, в който открием човека за нас. Тогава губим борбения си и съревнователен дух и просто се примиряваме с фактите, а именно - че сме се омъжили за трите прекрасни "п"-та.
Аз не искам подобно съществуване. Създадени сме равни и пола ни не е гаранция за успеваемост. Искам да стоя на равно положение с този до мен, затова явно има да почакам, но пък защо не?
