"О ти неразюмни июроде, що се наричаш мъж и искаш да се жениш някой ден. 

Защо си мислиш, че жена ти трябва да е робиня, а ти да си господар и да си почиваш целодневно, когато не си на работа? Защо си мислиш, че тя трябва да лети от работа вкъщи и обратно? Тя приятелки няма ли, о июроде? Или само ти имаш, а тя щом тее взела е закована вкъщи пред печката, порахосмукачката и пералнята, тези три така прекрасни "п"-та? 

О ти неразумни июроде, що се наричаш жена и искаш да се омъжваш някой ден.

 Тебе пък кой те излъга, че нужда от мъж имаш?

 

Да ти намила само някой да му слугуваш и чистиш. Да те мъкне със себе си на риба, докато на теб ти се излиза с приятелки навън. Да те изкарва виновна във всичко, докато не ти прикипи и развод не му поискаш. Да те нагрубява и обижда, отдръпва от семейството и приятелите, защото мисли, че всички са срещу вас и искат да ви разделят. Ревнува те дори от приятел от детството и вечно ти къса нервите с обсебване на вниманието ти, крайки те да го направиш свой център на вселената. " 

Колкото и феминистично да звучи абзаца, поставен малко по-нагоре, той се определя като днешната истина в живота на една нормална жена. Дори и неомъжена, тя се среща с хилядите претенции на своя избранник, който злоупотребявайки с чувствата й, започва да се държи нагло. Колко пъти се чува за набит мъж от жена си? Не се чува. Но за тормозени момичета и жени чуваме непрекъснато.
Себичната природа на мъжете не им позволява да разграничат нормалното от собствените си възгледи, докарвайки нежната им половинка до положение в което винаги стоят на кашика, направлявани са какво да правят и нямат право на глас. Така прекрасните три "п" -та стават най-добър приятел на жената след сватбата и изпълняват ролята на дружката над чаша кафе. Мисленето на типичният българин представлява деспотична изцяло мъжки насочена логика, според която ние, жените, трябва да сме прислужниците на къщата, докато той може да си вее байряка насам-натам. Отчета от страна на нежната половинка е задължителен - къде, с кой, защо? Докато когато те решът да излязат, нямат нуждата да го коментират, все пак "господарят" на къщата излиза. 
Има го разбира се и момента в който жената е по-доминантната половинка. Това обаче са редки случаи. И тогава жената наистина се чувства като жена.

Аз не съм омъжена. Отказвам предложения не защото съм лезбийка, а защото не мога да понасям някой да ме командва. Наблюдавала съм хиляди връзки на мои приятелки и приятели и определено твърдя, че нямам никакво желание да се обвързвам с някой си. Факта, че някой може дори само да си помисли да ме командва, направо ме изкарва извън кожата ми от гняв. 
Ние сме силни създания. Може да ни казват "нежният пол", но всъщност много от нас, жените, са с хиляди пъти по-силни психически и физически от мъжете. Конкурираме се с тях във всяка област. Когато се опитат да ни избутат с двойни сили се втурваме напред, просто за да им докажем, че не са прави. Но всичко това приключва в момента, в който открием човека за нас. Тогава губим борбения си и съревнователен дух и просто се примиряваме с фактите, а именно - че сме се омъжили за трите прекрасни "п"-та. 
Аз не искам подобно съществуване. Създадени сме равни и пола ни не е гаранция за успеваемост. Искам да стоя на равно положение с този до мен, затова явно има да почакам, но пък защо не? 

Силата на жените е в слабостта им.

Приятелките , приятелките !?

Няма такова нещо,като женско приятелство-това е научен факт .

жена по дифолт не може да бъде приятелка с друга жена


Дедо Боже така е Решил

И Природата тоже


майки,съперници,любими,закрилници,сестри, но не и приятелки